1. |
Белег
03:36
|
|||
2. |
Хаос
03:52
|
|||
Чуваш тихо моя глас.
Няма никой, само аз.
Не, няма го деня.
Няма я нощта и няма никой друг,
само аз и ти сме тук сега, да.
Ако се чудиш кой съм аз,
приятно ми е - пълен хаос.
Бягай бързо, само знай,
няма изход, няма край.
Не, няма го деня.
Няма я нощта и няма никой друг,
само аз и ти сме тук сега, да.
Ако се чудиш кой съм аз,
приятно ми е - пълен хаос.
|
||||
3. |
Ти ли си?
03:42
|
|||
Ти ли си, вдъхновение?
Ти ли си? ... без съмнение
... без съмнение
Ти ли си, привидение?
Покажи ми... без значение.
Ти си моят свят!
Без да мога да простя,
търся смисъл във съня.
Винаги се нараняваме и болката
не угасва след нощта.
Ти ли си, звездна светлина?
Ти ли си, капка от дъжда?
Миг от приказка.
Ти ли си, глас във тишина?
Покажи ми посоката -
моята мечта.
Без да мога да простя,
търся смисъл във съня.
Винаги се нараняваме и болката
не угасва след нощта.
Без да мога да простя,
търся смисъл във съня.
Винаги се нараняваме и болката
не угасва след нощта.
Без да мога да простя, (без да мога да простя)
търся смисъл във съня. (търся смисъл във съня)
Винаги се нараняваме и...
Болка във нощта...
|
||||
4. |
Чуваш ли?!
03:52
|
|||
Позволи ми да разкажа
за света, във който спиш.
Тук е и рай, тук е и ада,
зависи как го построиш.
Чуваш ли?!
С мен ли си?
Чуваш ли?!
Хей, ти!
Ако си чул какво ти казах,
не чакай, а отговори!
Живеем в публична зараза,
а лекарството си ти.
Чуваш ли?!
С мен ли си?
Чуваш ли?!
Хей, ти!
|
||||
5. |
Единствена
05:55
|
|||
Видях я през нощта,
красива като пъстрите листа на есента.
Със зелените очи и къдрава коса.
И с усмивка, ярка като звезда.
Тя стопля ме, изгубвам си ума.
Единствена, единствена...
Единствена, единствена,
като самодива!
Единствена, единствена,
е тя в света!
Единствена, единствена,
като самодива!
Единствена, единствена,
е тя в света!
Изгаря моята душа,
разбирам аз - да, това е любовта -
ярката искра на моята мечта.
Сърцето ми - отключена врата
за нея - предвестница на моята съдба.
Единствена...
Единствена, единствена,
като самодива!
Единствена, единствена,
е тя в света!
Единствена, единствена,
като самодива!
Единствена, единствена,
е тя в света!
Мисълта е ясна,
трябва да се върна
и с целувка да я прегърна.
Невъзможното жалея,
сам по нея аз копнея.
Единствена...
Единствена, единствена,
като самодива!
Единствена, единствена,
е тя в света!
Единствена, единствена,
като самодива!
Единствена, единствена,
е тя в света!
|
||||
6. |
У дома
05:22
|
|||
В този мрачен ден черен дъжд вали.
Обречен е света, не виждаш ли?
Мисълта във мен в тишина гласи.
Трябва някой ден да се върна.
Да се върна у дома,
за да мога да заспя.
И във нова светлина
да мога пак да продължа.
В края на съня слънцето блести.
По-хубав е деня, вече тук си ти.
Виждам, че сега ще мога някак си
да победя света и да се върна.
Да се върна у дома,
за да мога да заспя.
И във нова светлина
да мога пак да продължа.
Да се върна у дома,
за да мога да заспя.
И във нова светлина
да мога пак да продължа.
|
||||
7. |
Мисъл
07:01
|
|||
Зад сянката в очите ми
се криеше лицето ѝ.
Тя слушаше душата ми,
но мразеше сърцето ми.
И никой не може да види как
бягаше сякаш без край.
И никой не знае, че спира,
когато ти трябва най.
Дали бе реалност или бе сън?
Не искам да бъда, искам да съм!
Дали бе реалност, или бе сън?
Не искам да бъда, искам да съм!
Трябва ми мисъл, но не остана.
Как да обичам без да забравя?
Безсилен бях в очите ѝ,
а търсех я - „Къде си ти?“
Тя виждаше в душата ми
желания безсмислени.
Зад сянката пада завесата.
В мъглата цари тишина.
Когато светът избледнее,
тогава се връща тя.
Дали бе реалност или бе сън?
Не искам да бъда, искам да съм!
Дали бе реалност или бе сън?
...
Трябва ми мисъл, но не остана.
Как да обичам без да забравя...
|
||||
8. |
Великани
04:50
|
|||
Там, някъде там, тихо сега надничат.
Сам, питам се сам, не съм ли готов.
Аз, може би знам, искам да те опитам.
Как? Още не знам, не съм готов.
Великаните питат!
Великаните викат!
Ти ги чуваш сега, но може би не искаш.
Дай ми отговор на „Не съм ли готов?“.
Как, дори не разбра, няма ли да опиташ?!
Пак ги чувам сега и съм готов!
Великаните питат!
Великаните викат!
Великаните питат!
Великаните викат!
|
Paracosm Sofia, Bulgaria
Paracosm е петчленна рок група от София, България. През 2018-а година музикантите печелят първото издание на формата Next Rock Star, което ги изпраща директно на сцената на фестивала Hills of Rock. От тогава до сега групата продължава да изнася множество концерти из цяла България. През 2020-а Paracosm издават дебютния си албум - „Стени“. ... more
Streaming and Download help
If you like Paracosm, you may also like:
Bandcamp Daily your guide to the world of Bandcamp